Това е част от европейския кинообмен, който е възможен благодарение на фестивалите.
Нашата селекция включва няколко доста силни български късометражни филми на млади режисьори, които притежават един вълшебно –метафоритчен поглед върху света, който би оставил всеки зрител объркан, разплакан и очарован.
Авторите черпят вдъхновението си от една от най-плодовитите традиции в българското кино като филмите на Рангел Вълчанов, Станислав Стратиев и произведенията на Йордан Радичков. Младите режисьори развиват едно прашничко, но, все пак, прекрасно творческо течение, като му придават автентичен български привкус – този на абсурдизмът.

Прожекциите ще се състоят на 21 Юли, 15:00ч в емблематичната Auditório Municipal в град Villa do Conde.

Breathe, реж. Бисер Джонев
Филмът на Бисер Джонев ни среща с един млад музикант, който се задушава от очакванията на авторитета в живота му – баща му, опитен и признат музикант. В главната роля е Кристиян Негалов, който по много умел начин превежда емоционалния свят на главния герой в жестове и мимики, като заковава основната драма на персонажа. Тя се изразява в задушаващото чувство, че като млад творец, никога няма да бъдеш толкова велик, колкото са предците ти.

Далеч от времето (2020), реж. Деян Цвятков
Този филм показва буквалната трактовка на фразата: „Когато сме заедно, времето е спряло” през погледа на един мъж и една жена, които вече от толкова време са заедно, че са безкрайно отегчени от това спряло време. Мъжът е вглъбен в дребните си занимания, които запълват времето му, а жената – в жаждата за преживяване, което да пребори скуката.
Докато двамата бродят в тих и застинал свят, са принудени да осмислят стойността на отношенията си.

Баба (2017), реж. Роза Колчагова
Всеки, който е имал баба ще плаче на този филм! Сериозно. Филмът е шест минути, моето сърце се къса по един път на всеки десет секунди, от втората минута нататък. Накратко, ще опиша анимацията така: Всеки ден една баба, в малката си къщичка на село, се готви за посещение от децата и внуците и всеки ден става все по-малка.

Практични мечти (2019), реж. Юлия Пискюлийска
В документалният филм „Практични мечти” се запознаваме с Антони Диоус, който е емигрант в Абу Даби и осъзнава, че мечтите са нещо материално и земно и се измерват само в неща, които можеш да докоснеш. Но той не е циничен, напротив. За него това е дом, цветя на балкона и бързи влакове.
Със прагматичната си гледна точка, филмът стои като антитеза на селекцията. Напомня ни, че, въпреки магическия реализъм, когато разказваме, говорим за хора и за техните съвсем истински преживявания.

На червено (2016), реж. Тома Вашаров
Закриващият филм на селекцията „На червено” е като изваден от антологиите на Станислав Стратиев, показвайки ни как изглежда абсурдизмът, когато го поставиш в България.
Вместо Сизиф, който бута камъка нагоре по склона, нашият герой е шофьор на междуградски автобус в онази провинция, в която всичко е на доизживяване. Той превозва пътници, това е неговата скала.
Но също така е дарен с морален компас, който не му позволява да премине на червен светофар, дори и светофарът да е развален. Поне, не докато не чуе гласът на дъщеря си и внучето, които от години живеят в Германия.

автор
Денис Българанов